Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият приятелски Руски народ, подкрепят от положителните ни съседи, жители на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, в миналото така велика и така славна.
От тогава и до през днешния ден, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори 
от нея под Мое управление и това на о' Бозе почившия Княз Александър, страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации. Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и Държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят.
Фактически самостоятелна, страната Ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и Народът Ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция. Тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ми акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в античната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване. На първообразното със личната ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков
Министър на Вътрешните Работи: М. Такев
Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов
Министър на Финансите: Ив. Салабашев
Министър на Правосъдието: Т. Кръстев
Министър на Войната: ген. Д. Николаев
Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев
* * *
Политическо състояние
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 година Тогава вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време младотурците правят прелом в Константинопол, а по железопътната линия Одрин - Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и конфискува железопътната линия.
Съставяне на манифеста
В нощта против 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и княз Фердинанд I поемат към Търново, където би трябвало да разгласят независимостта на България. Царският трен, в който пътуват държавниците, прави отмора по маршрута си на гара Две могили. Там министър председателят Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си слагат българският княз и министрите от кабинета[2]. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която споделя за онази паметна нощ.
Обявяване на независимостта
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата „ Св. 40 мъченици “ в Търново със специфичен манифест. Княз Фердинанд I приема купата цар на българите. Учредява се възпоменателен орден по този мотив. На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заканите с война от страна на Османската империя България дава отговор с военна готовност и в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване. Тъй като Берлинският контракт е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са подготвени за огромна война, напъните се насочват към дипломатическо признание на българската самостоятелност.
Съвременни оценки
Български университетски откриватели на историята проучват и правят оценка по по своему акта от септември 1908 година
Проф. Андрей Пантев:
„ И въпреки всичко Независимостта има действителни проекции като национално и държавно достижение. България към този момент можеше да подписва контракти напряко, отстраниха се всички финансови обременения върху нея, тя към този момент можеше да взе участие във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този метод беше дефинитивно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи. Независимост, несъмнено, можеше да се прояви и преди този момент събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 година България сякаш беше по-самостоятелна и решителна в своите дейности, в сравнение с по-късно, когато стартира да взе участие в обединения, в съюзнически комбинации и в разнообразни договорености с европейските и балканските страни. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, само че той не е възпят нито в поема, нито в ария, нито в някаква друга възвишена форма на национално одобрение. Тя обаче беше нужна стъпка по пътя на окончателното отделяне на страна като България от нейното минало на поробена страна.
България е била в самостоятелност от великите сили дотолкоз, доколкото е могла да избира сред зависимости. Не инцидентно споделям, че до 1908 година тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно усещане, че постоянно, когато сме взели независими решения след 1908 година, нормално сме бъркали. “
Проф. Георги Марков:
„ Това е един пропуснат нов остарял празник. На първата годишнина през 1909 година той се празнува доста тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски подари преди две години на Централния държавен списък, има фотоси от първата годишнина - с царя, със фамилията му, с държавното управление. 22 септември се празнува по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се сформира Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата международна война празникът е празнуван по едно и също време с възшествието на цар Борис III по нов жанр на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 година празникът е разгласен като царски и е неразрешен. И по този начин до 1998 година, когато става формален. Сега се пада в понеделник, преди 100 години отново е било в първия ден от седмицата. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е елементарен почивен ден.
Повечето българи не могат да схванат смисъла му. Знае се за 3 март и за 6 септември, само че не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е била приета за международноправен индивид, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди гражданин на Велика мощ, направил ликвидиране на наша територия, и така нататък Освен това в Южна България е съществувала компанията " Източните железници ", която официално е била благосъстоятелност на Османската империя, само че де факто е германско-австрийска и е ръководена от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е претърпяла един голям напредък - икономически, политически и културен. Тя става европейска страна като наличие и просто се е чакал сгодният миг да бъде приета за самостоятелна. Това е така наречен Балканска рецесия от 1908-1909 година “
Проф. Никола Георгиев:
„ Обявяването на независимостта несъмнено е събитие. Но още до момента в който е ставало, е било ясно, че то е тъпо събитие. Обяснението за какво е по този начин е дълго. И интернационалното състояние, и дейностите на Австро-Унгария, и впрочем. Още тогава вътре в България има огромно противопоставяне против него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото самовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на произшествия за България. И тези две произшествия настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и освен на тях. Те биха затруднили рационалните държавници.
Независимостта е дело на европейската дипломация, както нормално става с България. Единственото деяние в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и даже му е пречено, е Съединението през 1885 година “
Проф. Ивайло Дичев:
„ Независимост “ е идеална категория, опълчена на „ взаимозависимост “ – всички действителни страни се намират някъде по средата. Най-независимата страна сега, Съединени американски щати, зависи за своята стопанска система от комунистически Китай, който изкупува външния ѝ дълг. Българската самостоятелност има значими алегорични измерения, само че какво действително се е случило? Ами трансферират се заплащанията от Турция към Русия, България става подвластна от Русия. Тъкмо при започване на века, преди въпросната самостоятелност, е най-големият подем на българската стопанска система. Защо ли? Независимостта трае четири години, след което войни, злополука...
В доста по-тежка взаимозависимост влиза България след 1919 година със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, след това Съветският съюз. Независими за малко бяхме при започване на 90-те, допускам, никой не желае да се върне към този интервал, който свърши с влизането в НАТО и Европейски Съюз. Аз персонално бих предпочел да приказваме за свободно определена взаимозависимост (и да се гордеем, когато успеем да я реализираме!). Обвързване, което си избрал в личен интерес; другото е ритуалистика. Гордите понятия на ХIХ век през днешния ден почват да стават не просто несъответстващи, само че и рискови. Навлизаме в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности. “
Инфо: www.wikipedia.org
